Пролетта едва е започнала, появила се е зелена тревичка, наболи са минзухарите, птичките весело припяват на първите топли слънчеви лъчи, копривата чака да бъде набрана. Красиво е.

Горе високо, но не чак толкова високо, в средата на Родопите, все още има едно малко селце, наречено Кръстатица. Далече е, не ти е на път. За да го стигнеш, трябват известно усилие и доза мерак. Къщите са накацали по баирите, водят се стотина, но едва ли са оцелели и половината от тях, въпреки че са каменни. Строени са за живот, напуснеш ли ги – разпадат се. Затова и радостта им, че все още някой се връща в тях, ги прави приветливи и уютни.